Г-н Вигенин, трябва ли според вас да има обща позиция по казуса със сваления руски самолет от Турция и дали това няма да е „бутане между шамарите”, каквато горе-долу е позицията на управляващите?
Аз мисля, че с детайлна позиция е рано да се излиза, защото все още текат спорове какво точно се е случило. Извън това, че е свален руски бомбардировач, има спорове дали е преминал през турското въздушно пространство, бил ли е предупреден или не. Това са детайли, които са много важни за финалната оценка и това, което можем да направим в момента, е да имаме една принципна позиция, която общо взето да е в посока, първо, да подкрепим усилията на международната общност за справяне с явлението „Ислямска държава”. Можем да призовем всички държави, които пряко участват в този процес да си сътрудничат, да координират усилията си, да не се създава допълнително напрежение между тях. Второ, да изразим очакване, че това, което се случи, няма да има сериозни политически последици за усилията за създаване на по-хомогенна коалиция за борба с тероризма като цяло, и конкретно за борба с „Ислямска държава”. Трето, да изразим очакване, че едно обтягане на отношенията между Русия и Турция ще има временен характер, защото това са две страни, които са част от Черноморския регион, имаме сериозни политически, икономически и културни отношения с всяка една от тях и нашата сигурност ще бъде застрашена, ако конфликтът между тях ескалира. Опитът на ДПС от вчера да бъдем тласнати да изберем едната страна още преди да са ясни детайлите, смятам че е контрапродуктивен и не виждам причина която и да е политическа сила да действа по този начин, особено ако има претенцията да е сериозна и отговорна.
А защо този опит на ДПС беше успешен, съдейки по реакцията на БСП да се впусне да отговаря?
Аз не мисля, че е бил успешен. БСП реагира точно в тази посока, в която и аз говоря – да се търси по-скоро национална и принципна позиция, а не да се бърза с вземане на страна в един проблем, който пак подчертавам, не е докрай изяснен. Не знам доколко трябва да навлизаме в детайли, но търканията между Москва и Анкара не са от вчера. Още от самото начало на руската операция имаше размяна на реплики, протести, възражения от страна на Турция за преминаването на руски самолети през нейното въздушно пространство и за атакуването от руските сили на туркмените, които живеят по турско-сирийската граница. Имаше и нееднократни обвинения от страна на Русия, че всъщност Турция води фиктивна война с т.нар. „Ислямска държава” и на практика подкрепя джихадистите пряко или косвено, тези обвинения придобиха съвсем конкретен характер днес. Ето тези неща трябва да бъдат бързо изяснени и изгладени, а позицията на редица европейски лидери беше именно в тази насока. Последното, което ни трябва, е конфликт между НАТО и Русия. Това на практика е най-тежкият инцидент в историята на отношенията между НАТО и Русия.
Бих казал, че отсъствието на управляващите в последните 2-3 дни далеч не може да бъде наречено държавническа позиция, по-скоро издава несигурност и незнание как да реагират на подобни събития. Не е оправдание фактът, че премиерът и външният министър са в Китай и от там периодично дават мъдри съвети. Има усещане, че липсва държава в момента и има една дезориентация на България, която дава възможност на политически сили като ДПС да налагат определени тези. Затова беше нашата реакция, мисля беше правилна и всяко изпадане в крайности в момента само може да навреди.
Говорите за отсъствие на правителството – само за конкретния случай или по принцип?
И по принцип, но в конкретния случай стана много видимо. Имаме премиер, който просто отказва да заеме каквато и да било позиция. Аз разбирам донякъде нежеланието му да заема позиции, които ще бъдат атакуеми от една или друга страна, очевидно се чувства несигурен на това поле. Но има начин да се формулира една по-ясна българска стратегия по тези въпроси, която трябва да избегне крайностите, да очертае по-ясно българския интерес.
Откъслечни коментари, чоплене по повърхността не дава усещането, че правителството знае какво прави в тази сложна международна среда. Аз бих призовал премиера, чиято дума тежи очевидно най-много във властовата структура на страната в момента, да се опита съвместно със съответните министри и експерти да формулират няколко опорни момента в българската позиция, тук бих добавил и парламента, който цяла година е много пасивен по външнополитическите въпроси. Да се опитаме да изработим една по-ясна българска позиция, да поставим жалоните, които да направят и нас самите предвидими и ясни, за да не остава впечатлението, че реагираме със снишаване на всичко, което се случва около нас. Не че и това не е възможна политика, но мисля, че по-достойно би било да поставим на масата едни широко споделени приоритети и виждания, за да можем да ги отстояваме и в НАТО, и в ЕС, и в ООН. Ето например, НАТО се събра по искане на Турция онзи ден, излезе с някакво полуизявление, но каква е била позицията на българския представител – някой да разбра? Пък и никой не попита.
С какво точно България може да подкрепи борбата с тероризма в конкретната ситуация?
Трябва да отчитаме нашите възможности и да изключим военно ангажиране. Всичко, което се намира в полето между политическата подкрепа и военното ангажиране е допустимо - споделяне на разузнавателна информация, логистична подкрепа, участие в разработването и реализирането на план за възстановяване на разрушените от войната в Близкия Изток населени места, засилване на контрола по границите ни и т.н., има много други елементи, някои от тях приложими сега, други - в периода след края на войната в Сирия.
Най-открояващия се гаф на сегашния министър?
За една година имаше моменти, които предизвикваха учудване и даже недоумение, преди всичко във връзка с действия и позиции около отношенията с Русия. Добре осъзнавам ограниченията, пред които е изправен министър на външните работи на страна члена на НАТО и ЕС, но това е само част от обяснението. Каквото и да е направил министър Митов, то бледнее на фона на открояващите се крайни изявления и гафове на президента. Пропуснахме моменти, когато България можеше да играе по-активна роля в процеса на поетапна нормализация на отношенията между ЕС и Русия. Остават нашите критики по отношение на това, че България можеше да постави на дневен ред някои дори и символични стъпки, като например изваждане на руските депутати от черния списък на ЕС, особено след събитията в Париж и съвместните действия в Сирия. За съжаление виждаме, че санкциите само преди дни отново бяха удължени с 6 месеца и не стана ясно дали България в негово лице е изразила поне известен скептицизъм. Някак тайно и без дискусия се случи това, но виждате, че и управляващото мнозинството в Народното събрание всячески избягва обсъждания по тази тема.
В интерес на обективността трябва да кажа, че в последните седмици по отношение на бежанската криза външният министър най-после зае по-твърда позиция, която споделям. Призова, което ние говорим отдавна, за мерки за рязко ограничаване на притока на имигранти, за това да си дадем сметка, че не можем да осигурим необходимите условия и излагаме европейските граждани на рискове, ако приемаме до безкрайност нови и нови бежанци, за затягане на контрола по външните граници на ЕС.
Трябва да отбележа, че има едно залитане към политически назначения, които имат определено съмнителен характер, последното от тях е на генералния консул в Ниш. Смятам че това е груба грешка от страна на министъра, защото Едвин Сугарев няма да може да установи нито адекватен контакт с властите в Сърбия, нито с българите там, а проблемите на българското малцинство се усложняват и с решаването им трябваше да се заеме опитен дипломат. Политическата квота от 20% отдавна е надхвърлена и според мен такива назначения не само са неуместни, но са и незаконни. Поставял съм този въпрос при изслушванията на министъра във Външната комисия, явно ще трябва да се предприемат и други стъпки. Впрочем, ако погледнете кадровата политика, това са все хора свързани със СДС, ДСБ. Като че ли ГЕРБ са оставили изцяло това поле на Реформаторския блок и конкретно на министъра и взаимният контрол отсъства.