Михаил Симеонов: Аз съм русенец и искам да се развивам и да представям Русе на все по-високо ниво

17:07, 26 ное 15 25 Topnovini Автор: Topnovini
"Аз съм русенец и искам да се развивам и да представям града, в който съм роден, на все по-високо ниво. За целта обаче са необходими средства. Имаме ли средства няма да има проблем да се боря за нови шампионски титли".

Това заяви русенецът Михаил Симеонов, който е едва на 19 години, но вече има зад гърба си сериозни резултати и дори няколко титли в родния рали шампионат. Поради това и мнозина специалисти го определят за един от най-големите таланти в света на високите скорости.

Оказва се обаче, че за сметка на това и в противовес на сериозната популярност, която има най-посетеното събитие в града всяка година - състезанието на "писта Русе", почти никой не се сеща да вложи в бъдещето и развитието на единствения рали пилот представящ Русе. Ето какво сподели той в специално интервю за Topnovini.bg:

Как се появи тази твоя страст към автомобилните състезания?

Бях много малък. Започнах със състезанието, което е в Русе всяка година.

След това започнах професионално да се занимавам с автомобилен спорт на 16 години през 2012 г. Първото ми рали беше на писта "Дракон". Бях много притеснен. Аз стартирах 16-и от 30 автмобила. Към този момент имах книжка единствено за мотопед. Само няколко месеца преди това се бях готвил в Твърдишкия балкан. С малкия опит, който имах, с много късмет и с помощта на моя навигатор завършихме първи за годината в клас "А6" с автомобил "Опел Корса".

Участвахме в много състезания в най-трудната и най-престижна дисциплина - "Рали". Със следващия автмобил "Ситроен C2" с още повече опит и малко късмет затвърдихме шампионската титла през 2013 г.

През 2014 и 2015 г. обаче започнаха финансовите проблеми. Стана много трудно да развивам автомобила. За сметка на това конкуренцията стана още по-голяма, защото промениха класовете и вкараха автомобили до 1 600 кубика и от 1 600 до 2 000 кубика в един клас. Така ние трябва да се борим с много по-силни коли от нашия автомобил. Необходими са повече средства за развитие на автмобила, а и на самите нас, защото и за тренировките са нужни пари.

Какво изисква поддръжката на един такъв автомобил за един сезон?

Ралитата, в които участваме в България са 6. Ние сме от Русе, а има и състезания, като това в Панагюрище, които са на 300 км от нас. Там има много повече разходи, освен за тренировки, за гориво. За едно такова състезание пилотът и навигаторът отиват от сряда, за да се проучи и по-добре трасето. Самото състезание обикновено е от петък до неделя. Такова едно рали излиза от 4 000 до 6 000 лв. само за гориво, хотели, механици. Отделно от това са необходими поне 2 комплекта гуми. Ние караме с "Димак", едната от които струва 150 евро.

Така наред с големия престиж идват и много големи разходи в дисциплината "Рали".

Как всъщност протича подготовката ти?

Аз единствено през лятото съм в Русе. Студент съм във филиала на Технически университет - София в Сливен. Почти нямам време за сериозна подготовка преди състезание. Единствено минавам през опознавателните тренировки на специалните етапи преди дадено състезание. За разлика от това в Русе, ралитата включват десетина отсечки, някои от които по 30 км., и е необходима сериозна работа по проучването им, за да сме готови за самото състезание.

Как успяваш да съчетаеш ученето с активната състезателна дейност?

В началото, в училище беше много трудно. Реших обаче, че вместо да се прехвърлям на индивидуален план е по-добре да се преместя в частна гимназия. Така имах имах и достатъчно време за подготовка.

В университета също не е лесно. Имаме лекции, изпити, трябва да се вземат и заверки. За щастие преподавателите ми проявяват голямо разбиране. Винаги ми пожелават успех преди състезание. Интересуват се от мен. Освен това в Сливен има и други състезатели. А и специалността е такава - "Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника", като включва и инструкторска степен. Със сигурност съм решил да се развивам в тази сфера и дори след това планирам да продължа с магистърска степен в Русенския университет.

Това също ми помага много от друга страна. Научих още много за автомобилите. Помагам и на баща ми в сервиза.

А как всъщност успявате да посрещате трудностите и да поддържате автомобил на конкурентно ниво на целия този фон?

Развиваме автомобила ни доколкото позволяват нашите възможности, които са ограничени. Трябва ни нова скоростна кутия, ново окачване - това са най-належащите неща за развитие на нашия автомобил.

Преди сезон естествено се стараем автомобилът да е максимално изряден във всяко отношение. В течение на годината обаче и най-малкият проблем води до загуба на фатално време. Дори и спукана гума може да ни загуби няколко минути, с които иначе можем да спечелим състезание.

В момента например, караме със стандартна серийна скоростна кутия. Частите й обаче са крехки, не са направени за тези натоварвания, на които я подлагаме по време на състезанията. Така след всеки старт се налага да отваряме скоростната кутия и да сменяме синхронизатори и зъбни колела. Вместо това, ако имаме достатъчно средства, може да се вземе една състезателна скоростна кутия, която се ревизира само в началото на сезона и след това въобще да не помислим за проблеми с нея.

Във връзка с това, можеш ли да споделиш към момента каква подкрепа имаш?

В началото бяхме само ние - нашето семейство. От миналата година се включи и автошколата "Христов", която ни помага финансово и морално страшно много. Помагат ни и приятели, които винаги са до нас преди и след всяко състезание.

Никога не съм имал голям спонсор, като някои други състезатели, който да ми каже само да карам без да се интересувам от разходите. Вместо това аз постоянно се притеснявам да не се случи нещо сериозно с колата, защото не се знае как ще успеем да я възстановим.

Високото спортно майсторство е каране на ръба на сцеплението. Това може да изиграе много лоша шега при най-малката грешка. Затова и аз карам с известен запас, тъй като подобно нещо на мен ще ми коства много и поради ограничените ни средства трудно мога да възстановя автомобила след това.

Подобно нещо се случи именно на последното състезание за този сезон - рали Средна гора. Преди него бях първи в класа си и гонех шампионска титла. В началото всичко вървеше перфектно за нас. В средата на първия ден обаче автомобилът започна да работи неравномерно, прекъсваше и се оказа, че няма компресия. Нямаше как да възстановим колата и отпаднахме. Така от първото място, завършихме четвърти.

4 пилоти бяхме с изравнени сили, но автомобилът ни не издържа накрая.

Не ни достигнаха средства за ревизия на цилиндровата глава на двигателя и решихме да излезем на ръба и ако имаме късмет да спечелим. Вместо това обаче приключихме рано.

Това именно ни амбицира повече. Ако успеем да намерим и един спонсор, който да ни подпомогне финансово, ще стигнем до шампионската титла със сигурност.

Какво е необходимо, за да имаш по-голяма увереност и спокойствие по отношение на състоянието на автомобила ти и с твоите безспорни качества да се поздравиш с шампионска титла в края на сезона?

Може да изглежда странно, но дори и гумите са много важни в това отношение. С гуми "Пирели" например, колата ще се държи много по-добре на някои по-тежки трасета. Едно наистина хубаво окачване пък струва 12 000 евро, но вече има и много добри варианти за около 5 000 евро. 12 000 евро струва и една спортна скоростна кутия, в която ще сме сигурни, че няма да създава проблеми при големите натоварвания в състезанията. Всички консумативи със сигурност трябва да се подменят. На практика всяко едно болтче е важно.

Развитие трябва да има и за нас самите. Зимните тренировки с моя учител Николай Николов също са много важни за мен. Поне една седмица трябва да се тренира на сняг, където стават най-добрите тренировки.

Освен това край Сливен има много трудни и технични отсечки, на които провеждам тренировки. Това е и една от причините да запиша да уча там - отсечките в Балкана и тренировките. Всеки километър тренировка спомага за развитието ми.

Не мога да си обясня причините към момента да не срещам достатъчно подкрепа в родния ми град. Русе е голям и развит град, а аз съм млад състезател, който има и немалко добри резултати. Може би на нашия спорт му липсва и достатъчно популярност. От друга страна пък състезанията на "писта Русе" са може би най-посетените събития в града всяка година.

Извън това обаче излиза така, че почти никой не се сеща да вложи за бъдещето.