Стартира производството си още в зората на промените и вече четвърт век неговата продукция се предлага на пазара.
В момента във фирмата му работят над 50 души.
В интервюто с Николай Лазаров разговаряме за трудностите пред родните производители на хляб и хлебни изделия, за нелоялната конкуренция на големите търговски вериги, цените на насъщния и качеството на изделията.
Г-н Лазаров, Вие сте един от успешните бизнесмени в сферата на хлебопроизводството и сладкарството, с дългогодишен опит в бранша. В последно време все по-често се говори за повишаване на цените на хляба. Ще има ли скок в цената на насъщния?
Вече 25 години цената на хляба е социална функция и тя се изпълнява от производителите на хляб. Производителите на хляб обаче не могат да регулират цената. Тя е съставена от много компоненти като сред най-важните са зърното и брашното. Голям удар по родното производство на хляб са големите търговски вериги, които определят всички цени в България, не само на хляба. Правят дъмпинг на цените, всяка седмица в магазините им има промоции на хляб на изключително ниски цени. Така че ние не сме фактор на пазара и се налага да поддържаме изкуствено ниски цени, за да не се наруши социалният мир в обществото.
Какво коства нелоялната конкуренция на родните производители в бранша?
Коства много фалити на големи и малки производители. Фалираха хлебозаводи, които произвеждаха няколко десетки хиляди хляба на ден, но фалираха и малки пекарни с продукция от няколко стотин хляба на ден. В крайна сметка основно те поемат удара на тази социална политика. Това са предимно квартални фурни и местни производители. Така големи и малки села и градове са лишени от производители на пресен хляб и продуктът се транспортира по цяла България - от Добрич към Видин или от София към Русе и Разград. Мога да дам още десетки такива примери. Изчезват малките производители, които правят пресен хляб. Те просто не издържат на натиска от ниските цени.
Как Вие успявате да се задържите вече 25 години на пазара?
Проявяваме гъвкавост. Имаме пълната гама продукти - хляб, закуски, сладкарски изделия, предлагаме и замразени продукти, както и нестандартни артикули. Стремим се топлата продукция да е по-близо до потребителя. Това е. Но се опасявам, че рано или късно може и ние да фалираме при тези условия на съществуване, при които сме поставени. Няма как да издържим дълго, защото не може килограм брашно да струва 60 стотинки, а 400 грама хляб да се продава между 38 и 40 стотинки в големите вериги. Така няма дълго да се издържи, защото потребителите са опрени до стената и тях качеството не ги интересува.
Само обедняването на българина ли е причината той да предпочита цената пред качеството?
Основната причина е бедността на хората и тяхната невъзможност да отделят средства за качествени продукти. Така пазарът се насища с евтини и нискокачествени стоки. Години наред ниските цени водят до заливане на пазара с абсолютно некачествена и вредна стока. Разбира се ние предлагаме клас продукти, ориентиран към средната класа, но хората от тази прослойка у нас стават все по-малко с годините. Този сегмент от пазара е много свит и не позволява да се произвеждат големи количества.
Г-н Лазаров, кое би накарало родните производители да повишат цената на хляба?
Цените на българските горива са много високи, цената на енергоносителите у нас постоянно се повишава, цената на труда също. Това са все определящи фактори за крайната стойност. Въпреки това цената на хляба не се е вдигала от години. Това е много болезнена тема. Хората нямат възможност да платят реалната цена на нашите продукти. По тази причина ние не може да я определим. Така всеки търси някакво поевтиняване на продукцията, което влошава качеството. Влагат се много вредни неща - подобрители, емулгатори, стабилизатори. Голяма част от хлебните изделия имат неестествено продължителна трайност между 8 и 15 дена. Това на практика е самоубийство. Хлябът, както и всички други неща, старее. Той има 72 часа живот. Всичко останало е химия, убиваща хората.
На това ли се дължи оцветяването на хляба във всички цветове на дъгата, когато се развали?
Продуктите, доставени от Видин или Добрич са в найлонови опаковки с инертен газ, за да се повиши трайността им. По тази причина, когато се развалят те стават сини, зелени, оранжеви или розови. Не знам защо хората искат трайността на хляба да се увеличава все повече. Това не е правилно, защото се постига само чрез химикали. Затова трябва да се търси прясно изпечения хляб.
Какво е хубав хляб и възможен ли е хляб без брашно?
След премахването на утвърдения Български държавен стандарт може да се намери хляб не само без брашно, но и без какво ли не.
Всеки може да си измисли разни видове хляб. Насъщният обаче има няколко основни компонента, без които не може. Това са брашно, сол, вода и мая. Може маята да се замени с естествена, но не може да се замени брашното и солта. Първата стъпка е качествената пшеница, от която се получава качествено брашно и това ще доведе до производството на добър хляб. Качествената пшеница с добри пекарни показатели е скъпа и произведения, от нея хляб също е скъп. За съжаление, който произвежда качествени продукти в България не е конкурентен на пазара. Така качественото производство изчезва, защото се оказва самоубийство. Първо познавачите на качествени храни у нас са малко, второ хората, които могат да си ги позволят намаляват. Друг проблем е, че в България не винаги високата цена е гаранция за добро качество, защото има много некоректни производители и търговци.
Какво трябва да знаят клиентите, когато купуват хляб?
Да избягват опакования хляб, да търсят пресния продукт от най-близката хлебопекарна. Така ще подпомогнат местното производство, а могат да усетят аромата на истинския хляб.
Пакетирането на хляба убива до голяма степен качеството на продукта. Моят призив към клиентите е да търсят пресен хляб от местните производители.