Проф. Красимир Ениманев: Голям проблем за Русе е, че не се управлява от кореняци

12:18, 01 авг 15 25 Topnovini Автор: Topnovini
Разговаряме с проф. Красимир Ениманев, председател на Русенската стопанска камара, предприемач, и преподавател в Русенския университет. Един от участниците в протестите срещу повишаване цената на електроенергията.

Проф. Ениманев, от позицията ви на председател на Русенската стопанска камара, какви според вас са проблемите на русенския бизнес?

Проблемите на регионалния бизнес са аналогични на всички проблеми, които има в България. Най-важното е, че ние от един индустриален комуникационен център, какъвто беше в края на миналия век, Русе започна да се превърна в един център на леката промишленост, след което започна да се превръща в един много забавящ се, микро-свят на услугите. Защо се получава така? Получава се така, защото ръководството на региона не съумя да намери място в големите инфраструктурни проекти на Европейския съюз, най-вече поради липсата на компетентност. За нас Букурещ е притегателен център, но ние сме друга държава. Виждаме какво става в съседката ни, където от години има, и винаги е имало, едно общество, което се запазва - така нареченото интелектуално общество. При нас, в близкото минало, русенските родове са имало много богат опит, но в последствие те са били избити, тъй като са били “бунтарски”, търсейки чистотата, морала.

Така Русе не е управляван от кореняци, от тези хора, които имат история, които имат култура. Повечето от тях са донесени от някъде. Това е много важно, защото дали ще се родиш в слама или в дантели, има голямо значение. Много важно е и възпитанието - ако дядо ти е възпитавал баща ти на морал, възпитание, мислене, то и следващите поколения ще получават надграждане на тези неща - семейност. В повечето случаи обаче това не се случва.

Освен това ние изпуснахме проблема с образованието, и това е и един от най-страшните проблеми. Изведнъж гимназиите в града започнаха да се увеличават, всички станаха гимназии, но това донесе много голяма вреда за русенци. Не от всеки става лекар, или учен. И работник да е - това е гордост, но качествен работник. Нашите деди са изпращали бедни момчета в Швейцария, в Германия, да се научат на специфични умения, на труд.

Още нещо важно, което изтърваме, е производствения процес, и това може би е най-важното нещо за България. То се състои от три фактора - човешкия фактор, средства за производство, и наличието на суровини. Ние декапитализирахме фирмите, не запазихме големите заводи. Ръководството на града, без значение от коя партия, не трябваше да позволяват приватизация на водещи компания, а те трябваше да бъдат рефинансирани, и да се запазят мениджърите. Много важни са водачите, лидерите, а ние ги унищожихме. Много от тях избягаха и напуснаха България. Голяма част станаха лидери в други региони, а тези които останаха, са посредствени. Когато това се случи, голямата безработица вече беше факт, опростачването бе започнало.

Друг голям проблем според мен е декапитализацията. Няма ги хората с пари в Русе. Тези, които имаха пари, или са в София, или са вече извън България.

Русенският регион има три пътя, или направления, за развитие. Най-важният е река Дунав, и комуникацията със съседните държави. Това са Румъния, Украйна, Молдова, Русия. Ние сме на най-важния кръстопът, но река Дунав ни е направила столица, и трябва да ни държи като столица ако ние правилно се насочваме към нея. Трябва да възстановим корабоплаването и кораборемонта. Независимо какво е ръководството на града, то трябва да се обърне към фирмите - собственици, трябва да им даде мотивиращ фактор, за да могат те да инвестират тук.

Да не забравяме и летището, което бе обявено за голям проблем. Не е в него проблема, проблема е в това че много бавно се движат нещата, и всеки дърпа чергата. Бавно мислещите хора нямат място в бизнеса на бързите, те изостават и биват разкъсани. Докато ние се чудим какво ще стане с русенското летище, Румъния вече гради мега-летище на 30 км. от нас.

ЖП развитието също е много важно, но и него изтървахме. Ние правим за пръв път железница, тази железница има своето място в Русе. Русе е аграрно-индустриален център, трябва да обръщаме внимание на опита на населението да прави вино, лека промишленост, храни, и да е аграрен център, да сме образец за тези дейности. Изтървайки от това, тръгвайки на едно масирано раздаване на едни хора с по-ниска интелигентност, които обаче завладяха земята, в един следващ момент следващото поколение то няма да има земя, няма да знае как да я обработва. А тези които имат земя, няма да знаят как да излязат на пазарите.

А какво е положението на енергетиката в този аспект?

Проблемът е, че ние не се занимаваме с наука. При един прекрасен път на развитие на Русе - деца с висок интелект, ние изпуснахме практиката от едно време още от 6-ти клас да се учат на работа и занаяти. Загубихме всички силни техникуми в града. В един момент, ние много силно развиваме икономика. Но толкова много икономисти в слаба икономика никому не са нужни.  В момента се получава така, че нямаме машини, а имаме много машинисти - те не ни вършат работа. В следващия момент имаме един университет - също много силен в областта на енергетиката, създаден с руски технологии. В момента обаче германските технологии много бързо се преориентираха, и започнаха да донасят технологии, по които Русенския университет започна да се обучава. В един момент нашите висшисти ще могат да работят само на това, и няма да можем да използваме другите технологии.

Икономиката ни е на предела на възможностите си, които според моите изчисления ще бъде достигнат през 2017 г. Нямаме суровини, нямаме кадри, и бизнесът напуска страната. За да се спасим, трябва да задържим кадърните хора. Те ще се задържат само и единствено по един начин - като са мотивирани, било то с пари или с признание.

Как тогава може да се обърне тази тенденция с липсата на кадри?

В момента ако аз бях областен управител, нямаше да разреша закриването на техникуми и училища, въобще. Щях да намеря тези средства, да прегрупирам средства от други места, да притисна бизнеса - има как. Който има интерес, тези средства ще му бъдат дадени. Ние от години бягаме от обществено-частното партньорство, и бягаме с една цел - умният и можещият няма да се подчинява. Но затова тази власт е демократична, за да излязат умните и можещите, които да се грижат за неможещите. Те знаят, че не може да имаш къща, а другите да живеят в колиби.

Не можете да изчерпвата средствата от региона, и от държавата изобщо, и да мислите че ще оцелеете. Това оцеляване ще е временно.

Затова трябва много бързо да открием кадърните, знаещите и можещите хора, и да ги мотивираме да направят нещо за региона. Конкуренцията ражда развитие, състезанието между хората, в добрия смисъл на думата, буди възхита, и носи просперитет.

Нека ви върна на енергийната тема от последните дни, възможни ли са нови протести срещу предстоящото увеличаване цената на тока?

Четирите работодателски организации, които излязоха на протест, бяха доста сговорчиви, и намерихме някакво решение. Надявам се, че това решение ще бъде изпълнено, тъй като работодателите и синдикатите бяхме единни. Разбира се, факта че излязохме на улицата трябва да говори нещо. Управлението не се взема тук, трябва да отбележим. Тези проблеми ще решат много бързо проблемите на цялата ни икономика чрез повишаване на цените. Тоест инфлационния процес ще бъде задействан. Аз се бях притеснил много, тъй като няма научни продукти при дефлация, ние не знаем накъде вървим, тъй като няма управление на дефлация. Има наука за управление на инфлацията, но нямаме за дефлация.

Мога да предвидя едно бързо повишаване на цените, намаляване на работните места, загуба на инерцията на бизнеса.

А протести най-вероятно ще има. Хората, с които сме се събрали, са хора от реалния бизнес, тук няма подставени лица, нямаме доведени хора, те работят за себе си. И ние не се занимаваме с политика, не ни интересува, но ние твърдим, че ако искаме да има евтини стоки, трябва и евтина електроенергия.