Доц. Кристиан Таков: Без реформа, съдебната система е като костюм, скроен за уродливо тяло

09:37, 27 юли 15 25 Topnovini Автор: Topnovini
Кристиан Таков е преподавател, доцент и доктор по гражданско, семейно и търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В интервю за Dnevnik.bg той коментира дебата и течащите преговори за промяна на конституцията.

Как си обяснявате укорите на премиера Борисов, че партньорите му, респективно и правосъдният министър Христо Иванов са политиканствали, вместо да обяснят промените, които предлагат?

Този министър на правосъдието  е първият от десетилетия насам, който се опитва да направи нещо много радикално, и то при отнапред ясно заявени позиции. Тази яснота, всеобхватност и радикалност са намерили израз в стратегията за съдебна реформа, която е документ от много десетки страници, както и в законопроектите за промени на Конституцията и Закона за съдебната власт. Които също сумарно надхвърлят 160 - 170 страници нормативен текст и мотиви.

В тези изменения има много ясно заявени посоки на промяна. Изяснени са механизмите, които трябва да се задействат. Посочени са целите, които трябва да се постигнат. Проведена лична, от самия министър, невероятна по обем, интензивност и интелигентност разяснителна кампания, изнурителна за него самия,  която да обясни на максимално широк кръг хора, за какво става дума. На това нещо да се каже, че е политиканстване, е или тежък грях, или пълно неразбиране.

Интересно е, че премиерът заяви това след кратката си среща си с лидера на БСП Михаил Миков?

Явно Михаил Миков е успял да разсее досегашните заблуди относно Христо Иванов, което, честно казано, изглежда странно.

Възможно е това да е пореден тактически ход на премиера, който да има своя цел, която не споделя с широката публика. Но когато тактическите ходове се превърнат в ситнежи, сериозността на намеренията като че ли се загубва и се замества от желание да бъде винаги отгоре.

Това винаги ли е  укоримо?

Не е непременно укоримо, но когато се повтаря във всяка ситуация, оставя привкус на известна нестабилност, която рискува да прерасне в несериозност. Няма как да е иначе, ако една политическа сила, и то не само ГЕРБ, а всяка политическа сила, включително отчасти и РБ, не са заявили пределно ясно в предизборните си програми какво точно искат и къде са червените линии, които не могат да се пристъпват.

По този начин решението на избирателя, както при парламентарните, така и при предстоящите местни избори,  ще бъде предоставено на лични, ирационални усещания, на харесвания или нехаресвания, но не и на разумен избор. Позволявам си един пореден - и винаги ще го повтарям, укор към цялата наша политика, която се характеризира с изключителна махленскост.

Кое характеризира най-ярко поведението на политическите лидери днес?

Усещането за безпринципност. Решенията, които политическите сили вземат, могат във всеки  момент да се променят различно, което оставя усещането за пълна безпринципност, търгашество, извличане на чисто лично ползи и приватизация на политиката.

Достатъчно е един остър сигнал от Европа, за да се възцари любов и съгласие у досегашен яростен противник на реформата - главния прокурор Цацаров. И достатъчно е леко успокоение, че пак ни се е разминало, за да навири ДПС отново гребен. Достатъчно е да се предложи някаква облагица, за да заприказва от най-високи места в държавата, за "консенсус", който, преведен на човешки език, означава мимикрия на реформа. Това говори, че цялата ни политическа класа с микро-изключения е негодна, безотговорна, безценностна и по тази причина доразрушава държавата.

Какво следва, ако претърпят провал промените в съдебната система?

Ако всичко това  се провали, за пореден път се отлага началото на въпиюща реформа. За съжаление съдебната  реформа засяга огромен властови ресурс, но същевременно е крайно неинтересна за обществото. То не усеща остро последиците от неслучването й.

А те са: корупция, несправедливост, зависимости, безнаказаност. Всичките водещи до усещане за отчаяност и безмисленост и в крайна сметка до усещане за нещастие. Мога да сравня съдебната реформа или неслучването й с пушач, който продължава да пуши. И дебелан, който продължава да се тъпче със сладко. Нито поредната цигара ще ви убие, нито следващият сладолед, ще ви докара инсулт, само че ако не спрете сега, след 10 години всичко ще е необратимо. То вече е необратимо, но поне може да бъде забавено. Или дори спряно. Докато по биологически път старото отровено поколение се замести от следващото.

А същевременно се очакват бързи резултати от съдебната реформа от онези, което все пак се интересуват от нея?

За съжаление този, който очаква бързи резултати от съдебната реформа, се нарежда измежду враговете й. Защото резултатите в огромната си част ще се усетят много късно. А твърде малко от тях веднага. Като някои със сигурност ще бъдат и разочароващи. Защото при организирането на системи няма идеални варианти. Иначе нямаше да имаме колкото държави, толкова и конституции. Колкото съдебни системи, толкова и техни различни устройства.

А щеше да е измислена оптималната структура. Една структура е оптимална в конкретен момент, за конкретна държава. И това, което е добро днес, утре вече ще е преодоляно. И ще трябва отново да се намества. Трябва да разберем, че за да не потънем, трябва постоянно да плуваме. Защото онова, което в момента е тежка язва на съдебната система, през 90-та година е било просто недоглеждане на конституционния законодател. С което впоследствие е злоупотребено."Лошите" са намерили слабите места на системата. Сега запушваме пробойни, но като ги запушим,  ще потече от друго място - там също трябва да спасяваме положението. И така ще е до безкрай, и това трябва да се разбере. Родината на модерната демокрация Франция има пет конституции и междувременно две империи. Бисмаркова Германия е последвана от Ваймарска република и от следвоенно устройство.

Перфектността никъде няма да се установи окончателно, камо ли в българската съдебна система.

Често се повдига въпросът - системата или хората трябва да се променят или сменят?

Отговорът е - и двете. Нито едното няма как да работи без другото. След като е ясно, че не можем да внесем ан гро магистрати от другаде и трябва да работим с наличните, трябва да нагодим системата към техните конкретни недъзи. Които произтичат и от народопсихология. И от останал от социализма разврат в мисленето. И от родено от уж-капитализма след 90-та година усещане за пълна безнаказаност. Както се казва, това са кадрите, с които работим, други няма. И системата, която се нагажда към тях, няма как да е перфектна, стройна и елегантна. Тя е кюстюм, скроен за уродливо тяло.

Какво е обяснението ви за непознатото досега ожесточение срещу министъра на правосъдието?

Ожесточението срещу Христо Иванов е напълно разбираемо и е сигнал, че той пипа възпалено място. А премиерът се опитва да играе арбитър, като застава по средата. Ако се окаже, че едната страна е в територията на нормалното, а другата - далече отвъд екстремалните граници, съсредоточието помежду им ще се окаже, че е преминало границите на допустимостта.