Преди месец бележитият историк стартира благотворителната кампания за набиране на средства. По този повод той често посещава старините в първопрестолна Плиска. При последното му посещение вчера разговаряхме с учения за хода на кампанията, идеята, която го е провокирала да организира най-мащабната до момента у нас дарителска акция и вижданията му за реализацията на начинанието.
Проф. Димитров, какво ви провокира да започнете най-мащабната до момента кампания за възстановяване на знакови средновековни паметници в България?
Първият опит за подобна кампания бе през 2001 година, когато с президента Георги Първанов дойдохме с хеликоптер на Плиска. Тогава обаче местната общественост не бе готова за подобно нещо и се отказахме. В последно време започна възстановяване на историческата памет у нас, това е основният ми мотив за възраждане на кампанията за възстановяване на четири от знаковите старини на българското средновековие - Голямата базилика в Плиска, Златната църква във Велики Преслав, дворецът на Асеневци на Трапезица и крепостните стени и четирите манастира на най-голямото средновековно българско пристанище Созопол. Сред мотивите за кампанията са още възраждане на културно-историческия туризъм у нас и патриотичното възпитание на младото поколение.
Как върви за момента благотворителната кампания за набиране на средства за възстановяване на четирите знакови обекта от средновековието?
За момента върви много добре, като се има предвид, че стартира едва преди месец и все още не е набрала пълна мощ. Основни дарители са бизнесмени от регионите, където се намират останките на средновековните градежи, както и мои приятели, които имат бизнес. Основни двигатели на кампанията в област Шумен са Илия Попов и Христо Христов, които ръководят делата на местния Инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска и Златната църква във Велики Преслав. Управителният съвет на КРИБ са взели решение активно да се включат в кампанията и всеки член на организацията ще дари средства. Освен това правителството също ще подкрепи финансово благотворителната инициатива. Аз обаче основно се радвам на малките дарения от 10-15 лева, които правят обикновените българи. Очевидно това са хора, които нямат големи възможности, но имат отношение към нашата история. Предстои да се обяви дарителска сметка за набиране на средства чрез есемеси. Така че започнали сме и няма спиране.
Проф. Димитров, защо допуснахме обезличаване на историческата ни памет и насаждането на нихилизъм?
Не бих казал, че има обезличаване на историческата ни памет. В момента има огромен интерес към миналото ни. Разбира се, в първите тежки години на Прехода бяха забравени историята и старините ни, но в последно време има пробуждане и жив интерес към родната история. Доказателство за това са около 30 възстановени малки крепости от типа на Белчин, Пещера, Перперикон. Ако трябва да съм откровен това са малки околийски крепости, но след възстановяването си посрещат по 500 000 посетители годишно. Народът започна да се интересува и още едно доказателство за това е засиленият поток от посетители в Националния исторически музей, които са над 300 000, въпреки че той се намира извън София. Това не е никак малко.
Какво е нужно да се промени в обучението по история в българските училища?
Първо трябва да се преподава история. Второ необходимо е да се направи преглед на учебниците по история, защото те са друг проблем, който заслужава отделно интервю. Много неща трябва да се направят в тази област, но като цяло проблемите са няколко - броят на часовете по история, разпределението им по класове, съдържанието на учебниците. По всеки от тези въпроси може много да се спори. После, кой да пише учебниците, защото често ги пишат некадърни хора и ред подобни въпроси.
Около идеята за възстановяването на средновековните църкви у нас витае мистична случка, свързана с пророчество на гадетелката Ванга. Истина ли е това или е плод на медийна манипулация?
Историята е вярна и е свързана с мен. Аз продължавам да съм рационален учен и знам, че някои неща нямат обяснение. Баба Ванга на два пъти е искала да ме види и ми отправи покани по Нешка Робева, с която редовно се виждаха. Аз отклонявах предложенията с довода, че няма как гадателката да знае за мен. При третата покана от нея обаче се оказах в съседна Македония, съвсем близо до Петрич, и реших да посетя Ванга. Тогава тя ми каза, че аз съм определен да възстановя значимите църкви на България. Тогава ми стана смешно, защото по него време аз не се занимавах с недвижими паметници на културата. По онова време отговарях само за музеите у нас. Три месеца по-късно обаче като филиали ми дадоха Боянската църква и "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, които аз възстанових. Тогава, ако ми бяха дали и Голямата базилика в Плиска днес тя щеше да е възстановена, но за съжаление забележителният средновековен храм не попада в Националния археологически резерват "Плиска". Той стига до крепостните стени, които аз възстанових. Ето обаче, че дойде времето да се заема и с възстановяването на Голямата базилика и Златната църква.
Как се отнася правителството към тази мащабна кампания, подкрепя ли Ви?
Премиерът Бойко Борисов е патрон на кампанията. Засега правителството е най-големият дарител, защото одобри отпускането на 500 000 лева за допроучване на Голявата базилика. Премиерът Борисов горещо подкрепя тази идея. Той благоговее пред българската история и има ли възможност винаги е откликвал до момента.
Колко време ще отнеме набирателната кампания?
Набирателната кампания не е страшна. Пари за започване на работата ще има още през юли. Ако не от дарените средства правителството ще отпусне пари за започване на дейностите по възстановяването. Въпросът е, че градежите са стари и не знаем какви проблеми могат да възникнат в хода на реставрацията. Пресен пример за това е Свещеният кладенец на Голямата базилика в Плиска, който виси на честна дума, защото куполът може да се срути. Това не сме го очаквали, но в момента там работят инженери, които укрепват конструкцията. Такива спънки в процеса на работа ще има, но за две години Голямата базилика ще е готова.
Част от археолозите са против пълното възстановяване на средновековните български светини. Както често става обществото ни се раздели и по този въпрос. Какво е Вашето мнение по проблема?
Нямам противоречия с колегите за това. Обществото не е разделено. В медийни публикации например археологът доц. Д-р Бони Петрунова защитава този тип възстановяване на средновековните паметници. Против са хора неспециалисти - архитекти. Тезата, че няма достатъчно източници, по които да възстановим градежите показва тяхното невежество. Има изобилни източници, по които можем да реставрираме сградите. И като погледне човек кои са противниците - Георги Лозанов, Нели Огнянова - все крупни специалисти по културно-историческо наследство. Оправиха медиите и сега тръгнаха да оправят старините. Друг противник е поетът Недялко Йорданов. В крайна сметка 50 неспециалисти не са обществото. Много от тях си дават името без дори да знаят какво подписват. В цяла Европа възстановяват средновековните си паметници. Моята мечта е всички българи да участват в кампанията с малки суми. Евреите, когато строят синагоги правят кампания по цял свят и всеки от тях дарява колкото са му възможностите, въпреки, че този народ, който е 15 милиона, пръснат по цял свят има много милиардери и само един от тях може да възстанови и изгради 15 храма. Но те не правят така. Всеки дарява 5 шекела или 5 долара. Така синагогата е на всички. Така народът е съпричастен с делото на изграждането на храма. Така ми се иска да стане при нас с тази кампания за възстановяване на знаковите за средновековието ни градежи.